Автор: Сергей Балмасов, www.sovsekretno.ru    На 13 декември в българската столица София

Автор: Сергей Балмасов, www.sovsekretno.ru    

На 13 декември в българската столица София беше съборен паметника на руските воини-освободители, освободили България от прохитлеристкия режим. Отдавна е мъчно да се изненадат хората в страните като Естония и Полша. Но това държание на българите, които ние нежно ги назоваваме „ братушките “, се възприе мъчително в Русия. Наистина, с изключение на общия ни славяно-православен корен, нас ни свързва и обща история. От което обаче и произтича днешното русофобско изригване на българите.

Да напомним, че през 1877 година Русия избавя от изтребване въстаналите против турското господство българи. Тя победи Османската империя, само че трябваше да направи съществени отстъпки пред западните страни. Русия се съгласява част от земите с българско население да бъдат трансферирани на Румъния и Турция, а самата България вместо самостоятелност получава турска автономност, като става суверенна едвам през 1908 година В противоположен случай Русия беше застрашена от война с съвсем цяла Европа, за която тя не беше готова.

Как освобождението на българите ги охлади към Русия

Това провокира отчаяние от руснаците от страна на „ братушките “. Които обаче така и така, съгласно съветския главнокомандващ военачалник Тотлебен, „ с цялото си сърце желаеха освободителите да изоставен страната им допустимо най-скоро “.

От своя страна Германия получава изключително въздействие в България, на чиято територия е подписан Берлинският контракт, който дефинира ориста на войната от 1877–1878 година В резултат на това немците наподобяват в очите на българите като „ решаващи “, и които постановат своя дневен ред както на руснаците, по този начин и на турците. Затова българите имаха илюзията, че Германия е способна да реализира техните фантазии за „ Велика България “, преобладаваща на Балканите. А Русия заложи на обичаните си сърби и това единствено й пречеше.

В резултат на това Балканите се трансформират в непрекъснато тлеещото „ буре с барута на Европа “, източник на войните, към които Германия тласка българите против техните съседи в името на историческата неправда.

През 1885 година стартира Сръбско-българската война. В знак на митинг Русия отзова офицерите си от българската войска, които неотложно бяха сменени от техни немски сътрудници, които възпитаха в българите непознат на Русия дух.
И ето, войнствените българи през 1912–1913 година дружно с другите православни страни от района, победиха турците. Но довчерашните съдружници обаче - Сърбия, Черна гора, Румъния - незабавно нападнаха България, оспорвайки " турското завещание ". Обединили се с Турция, те самите победиха българите.

Български боен хигиеничен влак 

И макар че дипломатическата, финансова и друга помощ от Русия защищава „ братушките ” от цялостен провал, българите упрекват съветския цар за своите неуспехи. Говори се, че през 1912 година Петербург не им е разрешил да завладяват Истанбул-Цариград, искайки сами да завладеят турската столица.

Срещу своите освободители на страната на потисниците

И по този начин, залогът за Германия не проработи и докара българите до проваляне, само че при експлоадирането на Първата международна война те въпреки всичко застанаха на страната на Германия в съюз с кръвните си врагове турците против руснаците.

Нещо повече, още преди формалното оповестяване на войната, на 1 октомври 1915 година, българите подло завладяват съветския влекач „ Белгород “ с пет шлепа, артикули и 28 моряка на Дунава. А през втората половина на 1916 година руснаци и българи се срещат в открит пердах в румънската Добруджа и на Солунския (Македонския) фронт, разпрострян се от Адриатическо до Егейско море.

Там, по искане на Англия и Франция, Русия изпраща 20 000 бойци, от които една трета починаха.
Първият огромен конфликт е на 5 септември 1916 година край град Добрич в Румъния. Руското командване се надяваше българите да не стрелят в видимо другарската посока. Но „ братушките “, за изненада на съветските командири, заловиха небрежната казашка защита. Българският военачалник Стефан Тошев с горделивост написа: „ На този ден е заровена легендата, че българите няма да се бият против своите съветски освободители.

Най-големият съветски неуспех е на 23 октомври 1916 година при Кара-Мурад, когато българските кавалеристи разрушават съветския 265-и Оренбургски пеши опълченски отряд. Стотици поданици на Оренбург бяха убити, а 520 бяха хванати в плен.

Картина на художника Н. Кожухаров „ Битката при Кара-Мурад 1916 година “ 

Към момента на сключването на Брест-Литовския контракт през 1918 година в България има 17 632 съветски пленници и интернирани цивилни жители, и съвсем 2000 българи са в съветски плен. Тази разлика се изяснява с обстоятелството, че нашите военни предават пленените на Солунския фронт българи на французите. Освен това част от съветските пленници в България са хванати от немците.

В същото време пленът при „ братушките “ въобще не беше санаториум. Често съветските пленени бойци се оплакват от побоите, грабежите, потреблението на телесни санкции за най-малките прегрешения и насилствен рабски труд в мините и при строителството на железопътните линии. А Международният комитет на Червения кръст откри, че съветските пандизчии спят на голата земя без одеяла. Освен това, заради тесните пространства, те трябваше да се редуват с цел да спят. Храната им също беше нищожна и пазачите постоянно ги лишаваха от нея. Неслучайно през 1918 година холандското посолство в България, представляващо ползите на Русия, упорства или за освобождението на съветските пленници, или за основаването за тях на естествени условия за плен.

В тази връзка стават ясни признанията на българския полковник Сава Стоянович за какво в борбата при Мулчиова съветските бойци, заобиколени от българи, отхвърлят да се предадат, предпочитайки да загинат от ръцете на своите „ братушки “.

Съюзът на „ братушките “ с Хитлер

Въпреки това идната злополука, дължаща се на залога, изработен на страната на Германия, не научи „ братушките “ на нищо. България влиза в съюз с Хитлер. Както настояват локалните крайнодесни, това е направено в контраст на възходящите благосклонности на страната към Съюз на съветските социалистически републики и към комунизма. Но е допустимо по този метод София да се е надявала да получи Балканите с ръцете на Германия. Затова България освен дава на Хитлер територията си за офанзивата против Югославия и Гърция през април 1941 година, само че и взе участие в тяхната окупация.

Хитлер убеждава българите, че са „ най-хубавите бойци на Балканите “, и  да вземат участие в нападението против Съюз на съветските социалистически републики. Но както гордо се споделя в руските и българските учебници по история, българите отхвърлят на фюрера.

Но и тук не всичко е толкоз просто. От отчета на руското разузнаване до Москва от 30 април 1941 година следва: „ Българският щаб моли немците незабавно да му доставят нужната му противотанкова и зенитна артилерия при положение на война със Съюз на съветските социалистически републики “.

По това време българите разполагат единствено със слаби оръдия с диаметър не повече от 37 мм и желаят да получат по-мощна техника, без която би било самоубийство да се намесват в борбата със Съюз на съветските социалистически републики. Самият Хитлер обаче към момента не е съумял да превъоръжи изцяло своята войска и дава обещание да извърши българската молба в бъдеще. Българите също по този начин общително го твърдят, че ще обмислят немското предложение за войната с Съюз на съветските социалистически републики „ по-късно “. Освен това през 1941–1942 година българските разузнавачи пътуват до руския фронт, с цел да проучат ситуацията, и откакто са получили неподходящи усещания за влизането им във войната, в която Германия към този момент го беше „ закъсала “.

България обаче води война против Съюз на съветските социалистически републики без да афишира война. Първо, както към този момент казахме, тя интензивно оказва помощ на Хитлер да приготви нападението си против Съветския съюз, предоставяйки своята територия на немските войски за тази цел.

Български летци наградени с хитлеристкия „ Железен кръст “

Второ, поради слабостта на нацисткия и румънския флот в Черно море, българските моряци оказват голяма помощ на Хитлер, снабдявайки войските му с всичко належащо и транспортираха немските товари от неутралните страни.
Това довежда до началото на необявената война сред България и Съюз на съветските социалистически републики по море. Съветските подводници се пробват да се намесят през 1941–1944 година с прехвърлянето на морските товари от българите за Хитлер. Те унищожават българските военнотранспортни кораби „ Шипка ”, „ Варна ”, шхуната „ Успех ” и редица кораби от неутрални страни, в частност турски, пътуващи към България.

Тези интервенции костват скъпо на руските моряци. Така българската авиация накара подводницата Щ-211 да навлезе в поле с мини, където тя се взриви и потъна. Същата орис очакваше и подводницата С-34. А българските патрулни кораби потопиха още една „ щука ” – „ Щ-204 ”.

По време на тези борби българите пленяват повече от 100 руски пленници и цивилни, които бяха настанени в лагера Свети Кирик.

Трето, българите дават свои лечебни заведения за лекуването на ранените нацисти, с цел да бъдат върнати бързо и на цялостна работа за битката против Съюз на съветските социалистически републики. За задачата даже сътвориха две спомагателни специфични лечебни заведения - стационарната в Минск и един мобилен военно-санитарен трен.

Четвърто, българите доставят на немците доста стотици хиляди тонове тютюн, зеленчуци, плодове, разнообразни руди, въглища, дърва, милиони литри алкохол и зимно облекло.

Пето, София освободи девет дивизии и две бригади на Германия, които отпътуваха да се бият против руските войски, откакто изпрати своите военни окупационни войски против гръцките и сръбските партизани.

Шесто, през 1942 година българите основават доброволческата авиогрупа, която воюваше при Сталинград и беше удостоена с най-високите награди на Хитлер – Железния кръст.

Седмо, от българските офицери хитлеристкото разузнаване „ Абвер ” основава специфичната диверсионна група на Черкасов „ България ”.

Осмо, немците избират 400 българи от нацисткия български юношески съюз „ Бранник ” за попълване на летните и морските елементи.

Девето, нацистите отстраниха незнаен брой бойци от българските елементи на Балканите, с цел да служат в техните лични и хърватските елементи.

Имало ли е „ безкръвно ” избавление?

Освен това, съгласно учебниците по история, когато руската войска пресича границите на България при започване на септември 1944 година, нейното население се беше разбунтувало и смъкна прохитлеристкия режим. Новото управление на страната подреди да не се съпротивляват партизаните на руската войска, като разгласи война на довчерашния си съдружник - Хитлер. Твърди се, че българската войска е изпълнила тази заповед, и популацията на страната е посрещнало и поздравявало нашите бойци с цветя.

Българското население посреща с цветя немските войски на своя територия през 1941 г 

Освобождението на България от профашисткия режим обаче коства на Съветската войска по документи непоправими загуби от 977 души. Някои от тях се дължат на небойни произшествия, пътнотранспортни катастрофи и други сходни, само че множеството от загубите са напълно бойни загуби. При навлизането на руските войски в България немците съумяват да изоставен нейната територия, тъй че руската войска не може да има други съперници там с изключение на българските сили за сигурност. Някои български офицери-антикомунисти се афишират против Червената войска, които бързо са разрушени, само че остатъците от тях минават към методите на партизанската война.

Българските есесовци

Разбира се, би било незаслужено да не споменем участниците в антихитлеристкото придвижване измежду българите, като цената на съпротивата против Третия райх е 31 910 човешки живота!

Но също по този начин би било неправилно да не споменем и тези, които продължиха да се борят против руските бойци на страната на нацистите и това е на първо място във 2-ра българска противотанкова бригада на Секретен сътрудник. През нея са минали доста от 2000-те българи, които директно служиха на Хитлер.

В началото на май 1945 година против настъпващите в Австрия руски войски е хвърлена тази бригада от 779 души. Освен всичко друго, тя гневно защитаваше град Щокерау на 6–7 май. Според българските есесовци те се стремяха да покажат силата си както на немските, по този начин и на руските бойци. Няколко дни преди края на войната, съгласно българите, те са унищожили 2 руски самолета, 29 бронирани машини и към две роти моторизирана пехота.
След това остатъците от тази бригада си пробиха път към американците и им се предадоха на 10–12 май.

Дружбата със Съветите е за пари

Разбира се, в руско време сходни неприятни истории се премълчаваха, с цел да не се опорочава с нищо „ дружбата и военното приятелство на руския и българския народ “. И това не е инцидентно - тогава България се наричаше " 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики ". За българите беше преференциално да вършат на усмихнатите „ братушки “, тъй като получаваха доста солидната руска помощ.

Адолф Хитлер (вляво) и българския цар Борис III (вдясно) 

Преобладаващо земеделска страна, България, с помощта на Москва, получи съвременна промишленост, в това число атомна електроцентрала в Козлодуй. Това струваше на Съюз на съветските социалистически републики повече от прилична сума, която към момента не е изчислена. В противоположната посока имаше непропорционално доста по-малко, в това число розово масло, коняк и други сходни артикули. И до момента в който от Москва пристигаха „ благините “, я имаше „ дружбата за пари “. Но щом свършиха средствата за „ помощта “, „ братушките “ се обърнаха против нас и започнаха да си търсят новия покровител.

България се поддържа от Европейски Съюз

През 2007 година България се причисли към Европейския съюз и НАТО, като в същото време утежни връзките си с Москва. София се отхвърли от финансово преференциалния превоз на съветския газ през нейна територия. По този метод тя угоди на Европейския съюз, който се опитваше да предотврати усилването на енергийното въздействие на Русия и отслабването на украинските позиции за превозването на газта. И в този момент България се трансформира в една от главните страни, доставящи на Киев артилерийски снаряди, от които украинците имат изключително огромна потребност.

Част от това, което се случва, е породено от желанието на София да завоюва пари от този спор. И това не е единствено въпрос на пари, само че и на политическа полза. Важно е да се покаже, че вложенията на Европейски Съюз от милиарди евро в България, с цел да бъде „ приведена ” към европейските стандарти, не са били напразни.

Вярно е, че в Германия, макар влошените си връзки с Русия, „ съветските “ монументи не се събарят. Тогава за какво България се стреми да се покаже като по-голям съперник на Кремъл от самия Запад и какво да чакаме от нея? „ Политическата рецесия в България продължава, доказателство за което са провеждането на петите следващи избори за две години “, споделя за „ Строго секретно “ Вадим Трухачов, специалист по Европейски Съюз и славянските страни от Руския държавен филантропичен университет. „ Всички български държавни управления са нестабилни и са неспособни да се оправят със съществуващите компликации и зависят от ден на ден от Европейски Съюз и НАТО, в сравнение с от личните си гласоподаватели. И с цел да отклонят вниманието от наболелите неща, българските управляващи взеха решение да се заемат с паметниците. Изборът за срутване на паметника в София не е инцидентен, тъй като паметника на „ Альоша ” в Пловдив или мемориалът на Шипка щяха да бъдат защитавани по-активно. Столичният монумент не е толкоз алегоричен. Освен това той ни припомня за неприличната роля на България във Втората международна война, която мнозина желаят да не помнят “.
„ Още повече, че не Запада е наложил събарянето на монументи. Ние обичаме да преувеличаваме русофилството на българите, както беше с чехите. За Русия обаче постоянно е имало разнообразни възгледи и рядко в тях са надделявали русофилите, макар че като цяло българите имат по-добро отношение към Русия и руснаците, в сравнение с да вземем за пример това е в балтийските страни. И в България, както и в множеството православни страни, има бездна сред хората и властта, а за управляващите мнението на Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО е доста по-значимо от мнението на личното им население. И по този начин локалните могъщи атлантици се подиграват със Запада. Но той няма нищо срещу скъсването на България с Русия даже на едно такова алегорично равнище. Колкото по-малко напомняния има за специфичните връзки сред двата славянски и православни народа, толкоз по-добре. Съответно в бъдеще не е изключено едно ново утежняване на връзките ни с България, и евентуално ще има опити за събарянето на паметниците в Пловдив, а съгласно някои и на Шипка. Ние обаче имаме малко въздействие върху София. Тук би трябвало да работим с българското общество за бъдещето ”, споделя специалистът.

Раздялата с историческите легенди

Важна детайлност: събарянето на паметника в София стана допустимо, тъй като никой не се застъпи в неговата отбрана. Което приказва за фалшивостта на общите ни вярвания за „ братушките “. Тези красиви момчета, които, каквото и да се случи, постоянно ще бъдат с нас. И това е доста добре - освобождението от нездравословните илюзии постоянно е потребно. Освен това мисленето с клишета – за руското и за имперското - трови разбирането ни за политическата обстановка, и ни принуждава да имаме вяра в другите професионални " братушки " и " последователи на Русия ". Преди това доста постоянно ни водеше до осъществяването на скъпи неточности и такива „ братушки “ неведнъж ни „ измамваха “ да се „ напасваме “ към тях, да харчим много кръв и пари за спасяването на тези, от които не получихме нищо друго с изключение на непризнателност в подмяна.

И би трябвало да благодарим на българите за това дефинитивно освобождение от скъпите и безсмислени имперско-съветски исторически неточности.

Превод: Павел Марков

Инфо: sovsekretno.ru